свръхсрòчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Разг. 1. Воен. Който се изпълнява по-дълго от задължителния срок. Той беше висок и тънък човек на средна възраст, със строго лице на подофицер, оставен на свръхсрочни служба. А. Гуляшки. 2. Който е останал на доброволна служба след изтичане на задължителния срок. Таквиз станаха очите ѝ в оня ден, когато им съобщиха, че баща му, свръхсрочен фелдфебел, е убит на Чаталджа. Йовков.
|