свръ̀щам, -аш, несв.; свъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. свъ̀рнат, св., непрех. и прех. 1. Изменям посоката на движението си, като правя завой; завивам, възвивам. Той почака да види само дали кабриолетът ще отиде към селото или ще свърне направо към поста. Йовков. Евгени свърна от булеварда по една странична улица в посока на квартирата си. Дим. Ангелов. 2. При движение се отбивам някъде; наминавам. Аз поканих дяда Коля да свърнем в дюкяна на един свой познайник, където мислех да се поотмори. Мих. Георгиев. Изведнъж в множеството стана известно, че бирникът със старейшините е свърнал у Христоско Мутафчията и там ядели любеница. Н. п. Филипов. 3. Диал. Прибирам, спирам добитък. Свърнах стадо, либе Радо, / снощи на полето. Яворов. 4. Разг. Само св. Успявам да направя нещо набързо, както ми дойде, както ми падне; сваря, намеря, завърна. Всеки наложил на главата си каквото свърнал: шапка, капела, гугла. Вазов. Добре им е на тях, на богатите. Те не печелят, а обират кого де свърнат, държавата обират. Йовков. свръщам се, свърна се страд.
|