свъ̀ртам, -аш, несв.; свъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. свъртя̀л, -а, -о, мн. свъртèли, прич. мин. страд. свъртя̀н, -а, -о, мн. свъртèни. св., прех. 1. Задържам, привличам някого около, при себе си. В кръчмата същият старец, който преди малко говореше със Стилияна, сега беше свъртял и други селяни, та се черпеха. А. Страшимиров. 2. Задържам, запазвам нещо за дълго време. Не може да свърти пари. □ Не ме свърта (разг.) — не мога да стоя на едно място. В къщи не ме свърта, искам да изляза, искам да дойда тук, да съм при тебе. Йовков. Дните му се виждаха безкрайно дълги. В къщи го не свърташе, домашните разправии го ядосваха и той не можеше да ги търпи. Елин Пелин. Старата излезе. Не я свърташе на едно място. Г. Караславов. Не мога да свъртя къща (разг.) — не мога да си създам дом, домашно огнище. Че отхрани ли едно дете ти, свъртя ли къща, да знаеш как се гледат и подрастват дребни деца. П. Ю. Тодоров.
|