свъ̀ртам се, -аш се, несв.; свъртя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, прич. мин. св. деят. свъртя̀л се, -а се, -о се, мн. свъртèли се, св., непрех. 1. Разг. Оставам, задържам се на едно място; застоявам се. Дъщеря ѝ рядко се свърта в къщи. Влайков. И Гунчо и той от три дни в къщи не се свърта, все на воденицата. Йовков. 2. Диал. Сбирам се, надохождам, натрупвам се. Свъртяха се на хоровището до чешмата три подевки. А. Страшимиров.
|