|
свъ̀ршвам, -аш, несв.; свъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. 1. Върша, изкарвам нещо до край: направям, изработвам. Той скоро свърши и тая работа. Вазов. Какво направихте нивата в Мимерлика? Изорахте ли я? — Малко има още — каза Дуко, — за ден-два ще я свършим. Йовков. Страхотната сила на взрива ще свърши работата за една малка част от секундата. Г. Караславов. 2. Изразходвам нещо напълно; изчерпвам. Когато дядо Либен свършвал своите махмудии, то той отивал пак по печалба. Каравелов. Ще мелят онова зърно само, което имат в хамбарите си — докато го свършат. П. Спасов. Свършихме хляба. Свършихме маслото. 3. Изкарвам до край клас, курс на някакво учебно заведение; завършвам. Той следваше медицината на правителствена стипендия и тая година свършваше. Вазов. Като свърши българското училище, Христо замина да следва наука в странство. Ал. Константинов. Свършил медицина. 4. Слагам край на нещо; прекратявам. И често Иван Белин свършваше веселбите си така, че когато късно през нощта тръгваше да си ходи, краката му вече не го слушаха. Йовков. Тя обича страшно много вариациите и затова започва и свършва винаги концертите си с някакви уж брилянтни етюди. Св. Минков. 5. Достигам определена възраст; навършвам. По Великден тя току-що свърши седемнадесет години и почна да се момее. Елин Пелин. Че и за годините да е — шестнайсет ще свърша на Богородица. Г. Караславов. 6. Стигам до своя край; свършвам се. Там някъде, където планинската верига свършваше като отсечена с огромна брадва, се гушеше в малка падина селцето Гушанци. Ст. Ц. Даскалов. Тая кръв и вълчите стъпки го заведоха до каменната кариера. Тук дирите свършваха. Йовков. Късият зимен ден вече свършва, смрачава се. Н. Фурнаджиев. 7. Преставам да живея; умирам. Само един Бръчков го изпроводи до гроба. Тъй свършваха тогава предтечите на зорницата на българското освобождение. Вазов. Нека умре Бялата му глава се повдигна от възглавницата и падна като отсечена. — Свърши! — казаха братята. Елин Пелин. Бог да я прости. Тя беше аслъ доста стара. И като я налегна някаква болка, за десетина дни падна и свърши. Влайков. свършвам се, свърша се страд. □ Свършвам живота си — умирам. Свърши ме (разг.) — унищожи ме, погуби ме, умори ме, загуби ме. Гърлица, дано! Пукница! Ушите ми изядохте! Съсипахте ме! Свършихте ме! Чудомир. Свършвам с някого — унищожавам го, убивам го. „Сега аз вече ще свърша с тебе, Кантакузине, не наполовина както при Мосинопол“, издума Момчил вече високо. Ст. Загорчинов. Свърши се нашата (разг.) — изпадаме в безизходно положение. Свършил я като кучето на нивата (погов.) — нищо не направил. Свършихме я! (разг.) — изпаднахме в безизходно положение.
|