свъ̀ршен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от свърша. Изпитът беше свършен и децата бяха разпуснати и отишли по селата си. Вазов. 2. Като прил. — който е доведен до своя край. Това е неизказаната, тежка скръб на зидаря, пред когото внезапно рухва свършената великолепна сграда. Йовков. Всеки припка на свършен харман. Погов. □ Минало свършено време (грам.) — глаголно време, което означава завършено действие преди момента на говоренето. Свършен вид на глагола (грам.) — вид на глагола, който определя глаголното действие откъм вътрешната му завършеност, независимо от неговото място във времето. Свършен факт — нещо вече станало, което не може да се отмени. Речено (и) свършено (разг.) — казано и изпълнено. Аз попитах доктора не е ли добре да се окъпем. Речено и свършено. Вазов. (И) свършено (разг.) — толкова, край. Едно събрание, една разпалена реч, и свършено — създаде се читалище и без никакви спорове се нарече Читалище „Просвета и култура“. Елин Пелин. От Силистра хоп — в Шумен; от Кюстенджа хоп — във Варна и свършено! Ал. Константинов.
|