свъ̀сен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от свъся. 2. Като прил. — намръщен. Лицето му издаваше твърдост, очите му святкаха под свъсените вежди. Ем. Коралов. Рубчев се върна разстроен и свъсен. Д. Добревски.