свян, свенъ̀т, свенà, мн. няма, м. 1. Обикн. поет. Чувство на стеснение, на срам. Ще дойдеш ти, заря — невинност всепобедна, / в одеждата на своя ароматен свян, / и то ще бъде час на изповед последна, / сияние в един вълшебен блян. Яворов. Милка с усмивка наблюдаваше подвижната променлива от свян и напрежение физиономия на момичето. Вазов. 2. Неприятно чувство от осъдителни лоши постъпки; срам. О не! Не ни е никой крив, когато / самите ни писатели без свян / търгуват със призванието си свято! К. Христов.
|