свя̀ткам, -аш, несв., непрех. Издавам блясък, светлина от време на време. Лицето му издаваше твърдост, очите му святкаха под свъсените вежди. Ем. Коралов. И почна се боят веч, / саби святкат като мълнии. Вазов.