събàрям, -яш, несв.; събòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Свалям на земята нещо изправено или нещо, което е на високо; катурвам, повалям. Той се изправи тъй бързо на крака, че събори столчето си. Елин Пелин. От клоните на елата падаха шишарки, които птичките събаряха. Ем. Станев. 2. При борба — повалям на земята; надвивам, побеждавам. Иди го накарай да се поборите Тебе и най-силният човек не може те събори. Ран Босилек. Боян с един сръчен удар в лицето го беше съборил на земята. К. Петканов. 3. С удар или стрелба прострелвам, убивам някого. Куршум и него в битката събори. Вазов. Тъкмо даваше последните си нареждания, префуча куршум край ухото му и събори един от хората му. К. Петканов. 4. Разрушавам сграда, постройка и др. От общината искаха да купят бащината ти къща, да я съборят и да дигнат там ново училище. Дим. Талев. Бедни хора има, по една къщичка имат и ти мислиш да я събориш ли? Йовков. 5. Прен. Свалям от власт. Да се готви на борба с една страшна империя? Да се готви и то с надежда, че ще я събори? Вазов. 6. Разг. Само 3 л. Лягам болен. Шията ѝ пламна пак, задуши я, устата ѝ съвсем изсъхна. „Ох! Дано не ме събори!“ — уплаши се тя. Г. Караславов. събарям се, съборя се страд.
|