съ̀вестно. Нареч. от съвестен; честно, добросъвестно. От всички, които ходеха по чужда кърска работа, те работеха най-чевръсто и най-съвестно. Г. Караславов. □ Съвестно ми е — чувствам угризение, че не постъпвам или не съм постъпил така, както трябва. Нему беше съвестно да отсъствува от Клисура в един ужасен час за нея. Вазов.
|