събѝрам се, -аш се, несв.; съберà се, -èш се, мин. св. събрàх се, св., непрех. 1. Съсредоточавам се на едно място. Отвъд Места, в самото подножие на планината, като че беше се събрал най-гъстият мрак на нощта. Йовков. 2. Натрупвам се. В душата му не гореше ни гняв, ни омраза Там се бе събрала на топка обида. Елин Пелин. 3. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина идваме на едно място. На улиците се събираха тълпи граждани и се питаха за новини. Вазов. След малко дойде отец Максим, по него Теодосий, събраха се всичките братя от манастира. Елин Пелин. 4. Диал. Срещам се, дружа с някого. Те не позволяваха вече на децата си да се събират и играят заедно. Елин Пелин. Самотен човек, майко, чужд, да се събере и той с люде, да се повесели. Дим. Талев. || Заживявам заедно с някого. Щом привършим работата, ще те поискам. — Това искаше да чуе тя. И тя вярваше, че ще се съберат. Г. Караславов. 5. Доближавам се, съединявам се. Гледа на небето как се движат облаците, как се разтягат, пръскат и пак се събират. Влайков. 6. Намалявам размера, обема си; свивам се. Като изпереш хасето, ще се събере. 7. Вмествам се, побирам се. Какво е това чудо! — пъшкаше Стойко. — Пръстите ми не се събират. А (обущата) ми бяха широки. Г. Караславов. □ Събирай си парцалите (руг.) — отивай си, махай се! Събирай си устата (руг.) — млъкни, мълчи! Събирам гората (махалата) — много силно викам, карам се. Събирам дом (диал.) — подреждам, уреждам за пръв път дома си, жилището си; обзавеждам се. Събирам си ума в главата (разг.) — вразумявам се. Събери си ума в главата и постарай се да поправиш работата, дорде не е станало късно. Каравелов.
|