съблазня̀вам, -аш, несв.; съблазня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Привличам с нещо хубаво и приятно, предизвиквам съблазън; изкушавам. От време на време се отбиваме в някоя градина, за да си наберем сливи или ябълки, които ни съблазняват от пътя. Л. Стоянов. 2. Подмамвам, подбуждам към престъпление, грях. Бяхме честни и достойни служители. Не той ли ни разврати? Не той ли ни съблазни и научи да протягаме ръка под масата? Елин Пелин. 3. Измамвам, прелъстявам. Особено в съборите много градски хайти отиват с файтони, съблазняват, задяват моми и булки. Н. п. Филипов. съблазнявам се, съблазня се страд.
|