съблàзън, -та, мн. -зни, ж. 1. Само ед. Силно влечение, неудържимо желание към нещо привлекателно; изкушение. Когато стигнах пролома и влезнах в него, аз не можах да устоя на съблазънта да повидя повечко от живописните негови завои. Вазов. 2. Нещо, което съблазнява, изкушава. Очите му виждаха видения, пълни със съблазън и грях. Йовков. По такъв път съм тръгнал и ще вървя, няма да се отбия от него, каквито и съблазни да ме теглят. Дим. Талев.
|