съблѝчам, -аш, несв.; съблекà, съблечèш, мин. св. събля̀кох, съблèче, прич. мин. св. деят. събля̀къл, -кла, -кло, мн. съблèкли, св., прех. 1. Свалям, снемам дреха от тяло. Нона започна да се преоблича — съблече своите дрехи и облече дрехите на майка си. Йовков. Той съблече дрехите си и ги остави в едно малко долапче. Елин Пелин. На площада съблякоха осъденото момче по риза. А. Каралийчев. 2. Прен. Разг. Чрез тежки данъци, лихви и под. вземам и последните материални средства на някого. Болярите са потисници ваши. Татари от една страна ви палят и грабят, цар и боляри от друга страна ви събличат. Вазов. събличам се, съблека се възвр. и страд.
|