събрàние, мн. -я, ср. 1. Предварително организирано събиране на хора на определено място, за да разискват някакви въпроси или да изслушат някого по даден въпрос. В Сопот имаше комитетско тайно събрание. Вазов. Просветно събрание. 2. Само ед. Лицата, участници в такова събиране. Братя, събранието избра Македонски за опасната и славна мисия да ходи при Левски. Вазов. Събранието не отстрани никого от заседанието и разискванията бяха продължени три дни и три нощи. Елин Пелин. 3. Съставна част от наименованията на някои представителни, изборни учреждения. Национално събрание. Учредително събрание. 4. Сбор от издадени като цялост произведения на някой писател, общественик и др. Пълно събрание на произведенията на Ив. Вазов. □ Народно събрание — а) Върховен орган на държавната власт в България, съставен от избрани народни представители. б) Сградата, в която се помещава това учреждение.
|