събрàт, мн. -я, м. Другар по участ, идеи, интереси и др. Каравелов разтвори плика. Писмо и стихове Усмихна се. — Още един събрат! Ст. Дичев. Пред боя на Ровине, предчувствуващ смъртта си, той се обръща към своя другар и събрат по съдба. П. П. Славейков. Замина той, корали да бере, / та цяла нощ. Събратята му още / се реят по пустинното море. К. Христов.
|