събу̀ден, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от събудя. 2. Като прил. а) Който лесно схваща, възприема; възприемчив, буден. Той бе събуден младеж, работлив и добросъвестен учител. Влайков. б) Съзнателен в обществено отношение. Намерили се събудени селяни, които отговорили, че предпочитат да умрат българи, нежели да станат гърци. З. Стоянов.
|