събу̀ждам, -аш, несв.; събу̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Прекратявам някому съня; разбуждам, пробуждам. Тоя шум събужда Никола. Той беше задрямал наблизо, става и търка очите си с ръка. Йовков. || Обр. Отделни изстрели събуждат утрото. Л. Стоянов. Ти безбрежна шир събуди, / звънна в моите стъкла. Лилиев. 2. Прен. Ставам причина да се възроди нещо; възкресявам. В тез гърди веч любов не грее, / и не можеш я ти събуди / там, где скръб дълбока владее. Ботев. Ти с плахи стъпки ще събудиш в двора / пред гостенин очакван радост плаха. Дебелянов. 3. Прен. Предизвиквам, пораждам. Твоята песен събуди у мене желание за свобода. Елин Пелин. Новината събуди любопитството у мнозина. Ст. Чилингиров. 4. Прен. Накарвам някого, ставам причина някой да се осъзнае, да прояви активност. В гърди ни любов, ни капка вяра, / нито надежда от сън мъртвешки / да можеш свестен човек събуди. Ботев. Събуди ти българите / кажи, че е време / свободата се не дава, / трябва да се вземе. Каравелов. събуждам се, събудя се страд.
|