съ̀вестен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който постъпва по съвест, честно, почтено спрямо другите. В това, което казах, се съдържат всички други задачи на един съвестен депутат. Вазов. 2. Добросъвестен, съзнателен. Той беше железар, тачеха го като работлив и съвестен и никога не се оплакваха от работата му. Г. Караславов. Съвестен лекар. 3. Който е извършен добросъвестно, старателно. Това е съвестна работа.
|