съвèтник, мн. -ци, м. 1. Човек, който съветва някого. Макар друг път дядо Димитър да дохождаше за съвети при тате, днес той сам стана негов съветник. Ст. Чилингиров. Пази се от коварни съветници. || Обр. Гневът е лош съветник. 2. Название на някои длъжностни лица. Народен съветник. Легационен съветник.
|