съвзèмам се, -аш се, несв.; съвзèма се, -еш се, мин. св. съвзèх се, св., непрех. 1. Възстановявам физическите си и душевни сили, идвам на себе си след болест, умора и др. Тази нощ помислих, че умирам, тъй зле ме хвана подаграта. И сега не съм се съвзел. Йовков. Горица се съвзе от огъня. Треската беше преминала. Ив. Хаджимарчев. 2. Идвам на себе си след силно преживяване като уплаха, смайване и др.; опомвам се. Краката на Велика се подкосиха, толкова се изплаши от думите на мъжа си. Хвана се за Ралицата и така остана, докато се съвземе. Йовков. Кметът се смути за малко, но се съвзе. Г. Караславов. 3. Въздигам се материално след упадък, разоряване; замогвам се. Мене ме разориха от завист Аз ще се съвзема пак, имам проекти. Йовков. Богдан ще подеме полската работа и пак ще се съвземе старият род. К. Петканов.
|