съвсèм нареч. 1. До крайна степен; напълно, всецяло, съвършено. Беше съвсем тъмно, когато Огнянов достигна устието на реката Върлищица. Вазов. Нея нищо не я болеше. Само една немощ я беше оборила и за една две седмици тя съвсем отслабна. Елин Пелин. 2. При отрицание — ни най-малко, никак. Понякога, когато съвсем не знае какво да прави, той се отбива в училището да поговори с учителите. Елин Пелин. Детето откак е болно, съвсем не яде.
|