съвършèн, -а, -о, прил. 1. Който притежава положителни качества във висша степен; превъзходен, истински. Желязото под неговия чук добиваше неочаквано такива съвършени форми, каквито той не би могъл да направи и при най-бавната и внимателна работа. Йовков. 2. Който е изразен в крайна степен; пълен. Той не можеше да търпи този постоянен и безпричинен смях на дъщеря си, която по веселия си характер беше съвършена противоположност на неговия холерически темперамент. Вазов.
|