съвършèнство, мн. няма, ср. 1. Положителни качества във висша степен. Високият ѝ строен стан беше съвършенство на женствени форми. Вазов. 2. Въплъщение на всичко прекрасно; идеал. Ти дириш съвършенство, а то се намира само в книгите. Вазов. □ До съвършенство — във висша степен. Владее до съвършенство няколко чужди езици.
|