съглàсен1, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който е на еднакво мнение, схващане с другиго. Той е съгласен с моите доводи. 2. При който има съгласие. Съгласен живот.
съглàсен2, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Грам. Обикн. в съчет. съгласен звук — съгласна.