съглàсие, мн. няма, ср. 1. Положителен отговор, разрешение, позволение при молба, искане и др. Никой нищо не може да продава без нейно съгласие, тя разполагаше и с дела на детето. Г. Караславов. Давам съгласието си. Кимна с глава в знак на съгласие. 2. Споразумение, спогодба. Най-после Младен намери някой познат предприемач, с когото по доброволно съгласие уговори да поеме строежа на училището. Влайков. Двете млади жени, като по мълчаливо съгласие, бързо наредиха трапезата. Дим. Талев. По взаимно съгласие. 3. Дружески отношения, разбирателство, единомислие. Братята живеят в мир и съгласие. □ В съгласие с (канц.) — съобразено с нещо, в съответствие с нещо. Министерският съвет има право да отменява всички решения и разпореждания на всеки свой член, които не са в съгласие с Конституцията. Конст., чл. 65.
|