съглася̀вам се, -аш се, несв.; съглася̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Давам съгласието си за нещо. Гроздан беше предложил на Монката да се сдружат и да работят заедно. Добър и сговорчив, Монката беше се съгласил на драго сърце. Йовков. 2. Възприемам чуждо мнение, изразявам единомислието си с някого. Като се съгласяваше по много въпроси с бай Мичо, чорбаджи Марко беше съвсем на друго мнение по въпроса за въстание. Вазов. И колкото и да ненавиждаха Драгота, все пак трябваше да се съгласят с него, защото туй, което казваше той, беше най-умно. Йовков. 3. Признавам, потвърждавам нещо. То (радиото) ме буди сутрин Много рано почва, съгласете се. П. Вежинов. || Обикн. с отриц. — не одобрявам, не приемам нещо. Той беше човек положителен и не можеше да се съгласи, че времето може да се губи само в шеги. Йовков. Само с тоя живот в къщи не мога да се съглася. Имам си свои убеждения по семейните работи. А. Гуляшки.
|