съгря̀вам, -аш, несв.; съгрèя, -èеш, мин. св. съгря̀х, прич. мин. св. деят. съгря̀л, -а, -о, мн. съгрèли, прич. мин. страд. съгря̀т, -а, -о, мн. съгрèти, св., прех. Книж. Сгрявам. Поклон на теб, природо, създанье необятно, / в часа, когато пролет с дъха си те съгрява, / аз ида с възхищение да гледам отдалече / на твойто тържество. Вазов. А няма никой лъч победен / живот измамен да съгрей. К. Христов. съгрявам се, съгрея се страд.
|