|
съд1, съдъ̀т, съдà, мн. съ̀дове, съ̀да (сл. ч.), м. 1. Домакински прибор, в който се поставя или държи течност, хранителни продукти и др. Той правеше хубави глинени съдове, стомни, паници, блюда, грънци. Елин Пелин. В огнището гори буен огън. На веригите са закачени големи менци, а наоколо са наслагани тигани, тепсии и разни други съдове. Влайков. И свои / и другоселци идваха при него, / като при първи майстор бъчевар — / на двора бяха съдовете сбрани, / и залови се той за тях. П. П. Славейков. Тенекиен съд. Емайлиран съд. Готварски съдове. 2. Вместилище за течности, газове и др. Скачени съдове. □ Кръвоносен съд — вена или артерия. Плавателен съд — кораб, шлеп и под. Корабостроителният завод извършва ремонта на търговските ни плавателни съдове.
съд2, съдъ̀т, съдà, мн. няма, м. 1. Държавна институция, която разглежда и разрешава наказателни и граждански дела според законите в страната; съдилище. В углавното отделение на окръжния съд в град С се бяха разгледали вече три дела. Вазов. Върховен съд. Военен съд. 2. Разглеждане и разрешаване на дела от тази институция. Но в месец, или пък / във седмица само / властта го открила и съд. Вапцаров. 3. Събир. Обикн. членувано. Целият състав, който разглежда и решава делата; съдиите. Разпалените прения се свършиха и съдът се оттегли в съвещателната стая. Вазов. Съдът иде! Трима са. Председателят и двамата членове. Йовков. || Група лица от някой колектив, която разглежда и преценява делата на член от същия колектив. Той бе готов да скочи и да признае увлечението си. Но думите на Червенокосия го задържаха: — Ще видим. Работата ще се обсъди от другарски съд. Ив. Хаджимарчев. 4. Разг. Сграда, в която се разглеждат съдебни дела; съдилище. Работя срещу съда. 5. Присъда, отсъждане. Недей изрича съд, ни клетва люта. Вазов. Напред! И все напред! / На робство и на гнет последний ден настава! / Над петвековний враг ний носим божий съд. П. П. Славейков. □ Давам под (в) съд — давам тъжба в съда против някого. Божан беше дал Петър и Павел в съд за побой. Елин Пелин. Страшният съд (църк.) — преценяване делата на всички живи и умрели при второ пришествие.
|