|
съдбà ж. 1. Само ед. Според митологични представи — висша сила, която предопределя всичко в жизнения път на човека. Жребият беше хвърлен и нищо не можеше да отмени онова, що беше решила съдбата. Величков. Той беше навикнал спокойно да посреща всеки удар на съдбата. Йовков. Каквото ни е писано да стане. ще стане. От съдбата си никой не може да избегне. Ст. Чилингиров. 2. Лоша участ, жизнен път. Съдбата ми се вече решила, / мен ме осъжда пристрастен съд. П. Р. Славейков. Еднаквата съдба и страдания сближават и най-чужди един другиму човеци. Вазов. 3. Стечение на обстоятелствата; случай. Само си помисля, и пред мене застават стотици мили, близки хора, с които ме е срещала съдбата през живота ми. Г. Райчев. 4. Условия за по-нататъшно съществуване; бъдеще. Тази постъпка определи съдбата ми. □ Ирония на съдбата (книж.) — непредвидено и нежелано стечение на обстоятелствата, точно противно на това, което се е мислило и очаквало. На произвола на съдбата (оставям, оставам) — (оставям, оставам) без подкрепа, без помощ и защита.
съ̀дба ж. Диал. Съдене.
|