съдбòвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. Съдбоносен. Колко много неща има всеки от нас зад себе си, колко тревоги, страдания, обич — които са били смятани на времето за единствени, съдбовни, неповторими! К. Константинов.