съдèбен, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който се отнася до съд, до разглеждане и разрешаване на дела в съда. Съдебно заседание. Съдебен процес. Съдебни разноски. Съдебна зала. □ Съдебен заседател — изборен представител на народа, който участва при разглеждане на дела в съд. Съдебен изпълнител — служебно лице, на което е възложено да привежда в изпълнение изпълнителни листове и други актове за изпълнение. Съдебен пристав (остар.) — съдебен изпълнител. Съдебна медицина — дял от медицината, който изучава случаите, свързани със съдебната практика, като обхваща и причините за насилствена смърт, телесни повреди и др.
|