съдѝлище, мн. -а, ср. 1. Учреждение, което разглежда и разрешава наказателни и граждански дела; съд. Върховният съдебен надзор над съдилищата от всички видове и степени се осъществява от Върховния съд. Конст., чл. 61. Нямам време аз да ме разкарват по съдилища. Йовков. Прислужник в съдилището. 2. Сграда, в която се помещава такова учреждение; съд. Дядо Кольо завъртя глава, като да каже „сбогом“, и се упъти към съдилището. Мих. Георгиев.
|