съ̀дник, мн. -ци, м. 1. Лице, което авторитетно преценява, присъжда нещо. Дотогава в общината влизаха все от старите чорбаджии Строги и дребнави бяха тия престарели съдници, дебнеха зорко всяка грешка и не бяха склонни да прощават лесно. Дим. Талев. 2. Остар. Съдия. Туй ще аз, майко, направя, / та ако някак налетя / на зла несгода в народа — / нека ме гонят стражари, / нека ме съдят съдници. Ц. Церковски.
|