съдру̀жие, мн. -я, ср. 1. Две или повече лица, свързани за постигане на обща търговска, занаятчийска или индустриална цел. Ицо Бабулев вече нямаше защо да ги търси из битолската чаршия — те сами идваха при него и му предлагаха някои по две, по три хиляди лири за съдружие. Дим. Талев. 2. Само ед. Сговор, съгласие. Някои по-прозорливи селяни взеха дори да се съмняват, дали Младен не е в тайно съдружие с предприемача. Влайков.
|