съдру̀жник, мн. -ци, м. Участник в съдружие. Гроздан беше предложил на Монката да се сдружат и да работят занапред заедно — От днес нататък ние вече сме съдружници с тебе. Йовков. Днес ставам съдружник в една златна мина. Ще внеса един малък капитал и почваме веднага работа. Ст. Костов.
|