съединèние, мн. -я, ср. 1. Само ед. Събиране в едно; съединяване. От съединението на Крива река и Рила образува се Тиха Рила, която до самия, манастир носи все това название. Вазов. 2. Само ед. Обединяване, единение на две или повече лица в името на нещо. Съединението прави силата. 3. Хим. Вещество със сложен химически състав. Натриеви съединения. Азотни съединения. 4. Воен. Група войски, която се състои от няколко самостоятелни войскови единици. Танково съединение. □ Късо съединение — допиране на два електропровода, без да е включен във веригата електрически уред. Съединението (истор.) — присъединяването на Източна Румелия към княжество България в 1885 г.
|