съжаля̀вам, -аш, несв.; съжаля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Става ми жално, обзема ме жалост за някого или нещо; смилявам се. Отец Йеротей разбра и съжали бедния Викентий. Вазов. Около него се събраха бързо любопитни минувачи и всички го съжаляваха. Елин Пелин. Като го видяха селяните какъв е сиромах, съжалиха го и решиха да го понаредят. А. Каралийчев. 2. Само несв. Изпитвам жалост, мъчно ми е. Сега съжалявам, че не отидох в този градец. Ал. Константинов. За парите той ни най-малко не съжаляваше, не се разкайваше и за покупката си. Йовков. Разбира се, Манчови съжаляваха и за кравата. Кр. Григоров. съжалявам се, съжаля се страд. Такива престъпници не бива да се съжаляват.
|