съжаля̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Обзема ме жалост към някого или нещо; смилявам се, домилява ми. Добра душа е този Момчил — рече след кратко мълчание Теодосий. — Съжалил се над девойката и я пуснал на свобода. Ст. Загорчинов. Съжали се най-сетне над мъките на сина си и реши да отстъпи. Св. Минков. Не се смили ни господ, ни човек над тебе. Та над мене ли някой ще се съжали? А. Каменова.
|