съждèние, мн. -я, ср. Книж. 1. Филос. Мисловен акт, който съдържа утвърждаване или отричане на нещо. Попов беше отпуснал глава грозно намръщен и говореше погълнат от самоуверените си съждения. А. Страшимиров. Той е математик, научил се е да мисли последователно, свързано, да търси с логически съждения отговорите на заплетените въпроси. А. Гуляшки. 2. Разш. Мисъл за нещо; мнение, разсъждение, преценка. Бунтовниците от Търновския затвор бяха възхитени от нашето свободно отнасяне и съжденията ни по някои работи. З. Стоянов. Може би моите думи и съждения не са убедителни за Пешо. Влайков. Някога нашите мисли и съждения предизвикваха смях. Ст. Чилингиров.
|