съживя̀вам, -аш, несв.; съживя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Възвръщам към живот безнадеждно болен или умрял; възкресявам, оживявам. Безжизнен труп сте вий у гроба / и кой ще да ви съживи? П. Р. Славейков. Нали той съживи и отърва детето ми лани? За два дена го изцери тоз човек! Д. Немиров. Да найдеш — рекъл му царят — едно дете от три години умряло и да го съживиш. Нар. прик. 2. Прен. Възобновявам, възкресявам. Аз разпилях там всичко. Вие съживихте ужаса на миналото ми. Стаматов. Неспокойната му мисъл прелиташе през изминалите години на неговия живот и съживяваше в паметта му все такива спомени, които изпълваха сърцето му с огорчение и тъга. Дим. Талев. 3. Въздействам на някого или на нещо да се изпълни с живот; оживявам. Южното слънце е съживило вече и балканската природа и донесло е закъснялата пролет. Каравелов. Сега той равнодушно посрещаше жътвата — най-щастливото време за него, което го съживяваше. Елин Пелин. Дебелият сняг като че ли съживи селото. Хората се раздвижиха из дворищата, по улиците, започнаха да се събират в кръчмите и кафенетата. Г. Караславов. 4. Създавам весел дух, бодро настроение; ободрявам. Неговите смели думи я ободриха, съживиха. Елин Пелин. Трябва да ти благодаря: ти ме съживи, върна ме към младините. Г. Райчев. Буен смях разтърси и съживи смутените за момент селяни. Г. Караславов. съживявам се, съживя се страд. Цветята са измръзнали и с нищо не могат да се съживят.
|