съживя̀вам се, -аш се, несв.; съживя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Ставам жив, възвръщам се към живот; оживявам. Щъркелът му донесъл едно шише жива вода и му рекъл: с тая вода полей детето и то ще се съживи. Нар. прик. 2. Прен. Ставам по-жизнен, по-бодър: съвземам се, оживявам се. Зачуеха ли нещо като стенание на отечеството, като зов за борба с тираните, съживяваха се, подмладяваха се. Вазов. Съживих се — рече старият тъпанарин, — сега имам сила да трая до утре. Цани Гинчев. Раздвижи се нещо ново в него или се съживяваше някогашната негова душевна сила. Дим. Талев. Изведнъж хората се съживиха, посърналите им лица се раздвижиха, погледите засияха. Кр. Григоров. || Изпълвам се с живот, с движение. Слънце изгря, всичката природа се съживи, а аз все още не знаех де съм. В. Друмев. Закипя, зашумя пролетта. / Съживи се отново земята. Хр. Радевски. Пак се съживиха пазарищата, зашумя чаршията. Дим. Талев.
|