съжѝтел, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което живее в едно жилище или град, държава и т. н., по отношение на другите обитатели на същото жилище, град и т. н. Аз нарочно се прокашлях, за да покажа на злочестия си съжител своето присъствие в затвора. З. Стоянов. Горе двете жени живееха съвсем усамотено — не само от съжителите си, но и от съседите и всички в града. Г. Райчев. С тях живеем на една планета, / на земята те са ни съжители. Мл. Исаев.
|