съжѝтелство, мн. няма, ср. 1. Съвместно живеене с други. Той се смяташе вече за стар ерген и с мъка понасяше съжителството със семейството на една от своите племеннички. Г. Караславов. Мирно съжителство. Незаконно съжителство. 2. Прен. Съвместно съществуване. Пред мене се намира като сгушена между небостъргачите старинната църква „Св. Троица“, нагледно доказателство за вечното съжителство между църквата и капитала. Г. Белев.
|