съзакля̀тник, мн. -ци, м. Участник в съзаклятие; заговорник. Чух, отче Серафиме, че Годеслав събирал в кулата си тая нощ съзаклятници против мене. Вазов. Своеобразното въстание не наруши ни най-малко спокойната работа на съзаклятниците. Яворов. Ние не сме банда от съзаклятници, която отмъщава на бившите си членове. Дим. Димов.
|