съзву̀чен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който дава съзвучие; хармоничен. На трудното дело не ще се отекнат / съзвучните струни на лира неземна. Ем. П. Димитров. И понесъл тъгата на тъмни пустини, / превъзмогнал кошмари и сън, / да послушам пробудните цветни градини / и съзвучния сребърен звън. Хр. Ясенов.
|