създàние, мн. -я, ср. 1. Нещо създадено или възникнало; творение, рожба, плод. Дивний Крали Марко! Всеславянска славо, / на тъмни фантазии създание мъгляво. Вазов. Той се виждаше чужденец в тая нова България, създание на един политически трус. Вазов. 2. Произведение на изкуството, на творческия дух; творение. Поетът майсторски е обрисувал своята хероиня и дал е плът и живот на едно от най-дивните, но и най-безплътна създания на народната фантазия. П. П. Славейков. 3. Прен. Човек, личност. Пенчо изкряска на децата, които вилнееха там, жалки създания с бледни и безкръвни лица. Вазов. Някога ще дойде ден, когато ще изгуби любовта на това малко прелестно създание. Г. Райчев. || Животно, растение или природен обект. Най-величествените създания на природата у нас нямат имена. Вазов. Изведнъж погледа ми плени едно цвете. Аз се спрях очарован от това чудно хубаво създание. Вазов. Малкото, пъстро създание (сърнето) изглеждаше спокойно. Ем. Станев. 4. Книж. Природа, свят. И тоя шум размесен на цялото създание / се слива с вечний мир. Вазов. □ От създание мира (остар.) — от сътворението на света. Природата се тъй цъфти, умира; / се туй небе, звезди, гори, цветя — / еднакви, същи от създание мира. Вазов.
|