съзерцàние мн. -я, ср. Книж. Унесено, мечтателно наблюдение; съзерцаване. Само една поетична природа можеше да намери удоволствие в постоянното съзерцание на тая градинка от акации и на величавия гранитен паметник сред нея. Вазов. Всичко се съсредоточва в зрението, в нямото благоговейно съзерцание. Ал. Константинов. Мълчаливо съзерцание. || Мечтателно настроение. Свободен от всяка работа, предал се беше по обичая си на съзерцание. Йовков.
|