съзерцàтел, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което съзерцава, което се отдава на съзерцание. Сега той не е пасивен съзерцател на събитията, а войник от щурмовата армия, която ще срине стария свят. А. Гуляшки. Съзерцател на природата.